History of Macedonia

19.04.2010
Македония. Сборник от документи и материалиМак едония. Сборник от документи и материали. С., 1978.   дял ІІ Възражд ане. Националноос вободително движение. 1 ч. (1750-1865).Съдърж а 78 документа, подредени по хронологичен принцип. Документ № 1Откъс от предисловиет о на „История славяноболга рская" на Паисий Хилендарски[1 ] в който се изтъква необходимост та от познаването на родната история1762 г.Внимавайте, вие читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя роди своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии, как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език.Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език. Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи.О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това бългаоите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както и споменах. � �о поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече, гърците са по-мъдри и по-културни, а българите125с� � прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците. Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никаква придобивка от гръц. ката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език! По-добра е българската простота и незлобивост. Простите българи в своя дом приемат и гощават всекиго и даряват милостиня на ония, които просят от тях. А мъдрите и културни [гърци] никак не правят това, но и отнемат от простите и грабят несправедлив о и повече грях, а не полза ще получат от своята мъдрост и култура. Или се срамуваш отсвоя род и език пред учените и търговците и славните на земята, защото българите са прости и няма от тях много търговци и грамотни и вещи и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии? Аз ще ти отговоря накратко на това. От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф годеник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш на почит и им се чудиш й се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари и били богати с добитък и земни плодове, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни овчари и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай. Аз видях, че много българи постъпват така и отиват по чужди език и обичай, а своя хулят. Затова тук написах за ония отцеругатели , които не обичат своя род и език; а за вас, които обичате да знаете и слушате своя род и език, написах да знаете, че нашите български царе, патриарси и архиереи не са били без летописни книги и кондики. Толкова години са царували и господствува ли на земята и са имали царски истории и архиерейски кондики, знания за всичко и за много български светци жития и служби. Но в онова време не е имало славянски печатници, а хората от небрежност не преписвали. На малко места се намирали такива книги. А когато турците заели българската земя ненадейно, те погазили и изгорили черквите, манастирите, царските и архиерейскит е дворци. В това време хората бягали от турския страх и ужас само да запазят своя живот и в това люто време загинали ония царски истории и кондики за българите патриарси и архиереи и на много светци житията и службите. И днес няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе.Аз прочетох много и премного книги и много време търсих прилежно, но никак не можах да намеря. В много ръкописни и печатни истории по малко, рядко и накратко се намир

History of Macedonia

31.03.2010
Предна корица Вул гарос нами мини\ Българин да не остане...Изва� �ки във факсмиле о т писма, намерени в пощата на 19-ия полк на VІІ-та гръцка дивизия, хваната от българските войски в Разлога на 14 юли 1913 г. С., б.г....ние колим, и всички от тази нечестна нация, които попаднаха [в ръцете ни], опитаха манлихерката ... не сме оставили ни корен от тази раса....  а ние изклахме тези, които останаха...... Не остана нито един българин... ...Където се намери българско село, подпалваме го и го изгаряме, за да не може отново да се възроди тази мръсна българска раса...   ПрeдговорОтк� �слеците от писмата на гръцки войници, които предаваме тук заедно с български превод, първом бяха публикувани с французки превод на два пъти: най-напред първите 14 писма, които по-долу следват, а по-сетне-отде лно останалите 14 писма. Сега ги публикуваме всичките 28 писма наедно. Тук предаваме и предговора, който предшествува текста на писмата във втората серия:Публик� �ваните по-рано писма, писани от гръцки войници от 19-ия полк, чийто куриер беше заловен от 6-та рота на подпоручик Футеков (57-и полк, 11-та дивизия) при Добринище (Разлог), когато бързо е, отстъпвал казания гръцки полк, могат да дадат на безпристраст ния читател ясна идея за всичките деяния, извършени от гръцките войски в населените с българи области, които те са преминали. Тези писма донасят неопровержим о доказателств о, че гърците, които вменяваха във вина на българите жестоки и варварски действия, са се предавали на жестокости много по-лоши от тия, в каквито обвиняваха тези последните, като имаха свръх това възможност да представят на света своите собствени злодеяния за дело на българите. Тази възможност те я имаха поради твърди продължителн ата си окупация на териториите, които те бяха преминали, а също поради обстоятелств ото, че България, изолирана от останалия свят, не знаеше за обвиненията, които й отправяха та нито можеше да се защитава, нито да възстанови истината. При все това официални гръцки личности се опитаха чрез чуждестранна та преса и особено чрез французката да обявят за нищожна автентичност та на публикуванит е от нас писма-докуме� �ти. Няма да полемизираме по този въпрос.Ориги� �алите на писмата ги държим на разположение на всички онези, които биха изказали съмнения за тяхната автентичност и ние заявяваме, че сме готови да ги подложим на експертиза. Вън от това, оригиналите на тези писма са изучени от компетентни личности в София, които единодушно потвърдиха тяхната автентичност .Публикуваме и нова серия от писма, заловени в същото време, когато и другите, но изследвани по-късно. Една част от тях беше предадена на чуждестранни кореспондент и които ги върнаха, след като си послужиха с тях. Освен писмата, които следват, притежаваме един обемист пакет от други писма, съставящи също част от заловената кореспонденц ия на 19-ия полк.Колкото и обикновено и простичко да е съдържанието на по-долу публикуванит е писма, — тук се касае наистина до писма, писани от прости войници — то установява още по-добре единоду-3шиет о в чувствата на техните автори, удивителния начин, как те признават, че са изгаряли български села, че са убивали жени и деца, секли пленници, и всичко това не само от една единствена омраза към този „проклет народ", както те се изразяват (вж. писмата № 3 и 4), но също тъй и по заповед на висшето началство (вж. писма № 1 и 3). Ако са били такива заповедите на висшите гръцки военоначални ци, — да се предпише изрично на войниците да горят селата и да убиват беззащитните българи, ако къмто омразата, която гърците хранят към българите, се прибавят разпореждани ята, направени за да се насърчи престъпление то и да му се осигури безнаказанос т, няма какво повече да се питаме, кои са истинските автори на всичките ужаси, приписвани на българите. Тежка е отговорностт а на тези, които, като знаеха за жестокостите , извършени от гърците, — тъй като те са ги заповядали, — си позволиха да обвиняват и да клеветят българите! Ако, при всичко това, българите са били „чудовища в човешки образ", както ги нарекоха от високо място, „ако трябва да бъдат заличени от листата на цивилизовани те народи", коя е тогава категорията, в която трябва да бъдат зачислени тези, които по тяхно собствено признание са ги надминали в жестокост?Ни� � никога не сме престанали да твърдим, че жестокостите , приписвани на българите- от гърците, в действително ст са били извършени от тези последните и че са представени в чужбина като дело на българите! Да изкривяват фактите, ето какво гърците, служейки си със своето добре известно вероломство, бяха въздигнали в система. Много характеристи чен в това отношение е случая с българския свещеник от село Круша, Серска околия, заклан от гърците, а сетне трупа му фотографиран и представен като труп на гръцки свещеник, уж заклан от българи. И този случай на подставка не е единствен. Вследствие на една такава мистификация , француския публицист Rene Puauх твърдеше, че е присъствувал на погребението на гръцкия владика от Сер, който и сега още се радва на превъзходно здраве. От друга страна в Цариград е била отслужена панахида в памет на дойранския владика, който днес се намира тъкмо в турската столица.Гърц� �те обвиняват българите за извършени жестокости в Сер, в Демир-Хисар и в Доксат. Ала в тези местности българските войски действуваха не от жестокост, нито от чувство на отмъщение, — макар че гърците нищо не пропуснаха за да ги предизвикат, — но само вследствие на въоръжения бунт на гръцкото население и на андартите, които в боен ред бяха открили огън против българските войскови части. Събитията в тази местност се извършиха по един съвсем друг начин от тоя, представен от гръцката версия: близо е часа, в който истината по този пунк�

History of Macedonia

26.03.2010
 Съобщение във в. „Српске народне новине" за революционни те брожения в Западна БългарияПеща , 6 април 1844 г.Борбите на Сърбия от началото на настоящото столетие и борбата на хайдутите срещу спахиите е намерила слаб отглас в България. [...] Едва през 1821 г. след гръцката революция отведнъж се появи огромна маса български хайдути в Македония и проникна чак до Пелопонес. От това време числото на хайдутите се увеличавало и след последната руско-турска война между тях се разпространя ва някакво тайно споразумение , което било издадено от един новоприет член и удавено в кръв. [...]Смъртта на султан Махмуд и пророчестват а, които са се разнасяли по Турско през 1840-те години, са предизвикали голямо движение в България, Румелия и Македония - с една дума, навсякъде, където живеят българи (има се предвид Нишкото въстание 1841 г.). Въстанията в Кандия и Тесалия дали първия повод българите и турците по градовете едни след други да започнат да се въоръжават, започнаха да възстановява т през 1838 г. разтурената по-рано завера; надигнаха се огромни маси и отведнъж Портата се вижда отделена от Дунава и от отцепилите се на север градове.Един хайдутин на име Милое (Милое Йованович, един от водачите на въстанието в Нишко), който е воювал още при Кара Георги, и Гавра, за когото се говори, че бил свещеник, са били начело на движението. Михаил свикал съвета и против очевидната воля на народа било решено да се съблюдава строг неутралитет. На всички сърби е било строго забранено да се вмесват в българското въстание; на границата била поставена войска и всякакво съобщение с българите било прекъснато. Това спасило турците, които изгорили 150 села между Ниш и София и след няколко сражения разпръснали главните сили на зле въоръжените въстаници.См� �ртно ранен, Милое се самоубива, а хайдутите, останали без предводител, започнали да се разпръсват, като най-самоотве� �жените отиват в Македония, където се съединяват с клефтите.Пуб� �икува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, с. 87.Съобщение във в. „Српске новнне" за числеността на българското населениеПещ а, 8 януари 1846 г.…Според Сиприан Роберт (Сиприан Роберт, (1807–1857), френски славист, автор на изследвания за южните славяни) българите заемат голяма част от Европейска Турция и наброяват четири и половина милиона. Те се разпростират в Тракия, Румелия и Македония до Морея, така че в тези земи по-голямата част от селата обитават българите, а градовете - гърците; докато последните повече обичат търговията, то първите - земеделието. Не по-различно е и в Солун, главния македонски град, където се говори еднакво български и гръцки.Публи� �ува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, с. 88.Дописка във в. „Српски дневник" за просветното дело във ВелесНови Сад, 8 юни 1858 г.От Велес (Македония) през май. Искам нещо да ви кажа за сегашния напредък на българската просвета, особено в този град. От 1846 година Велес започна да се събужда от дълбок сън и сега вече в този смисъл придоби известност в съседните селища. Няколко родолюбиви, благородни мъже посяха в своите съграждани онова прекрасно чувство за просвета и наука, което не се забелязваше от толкова векове в България по причина гръцкото свещеничеств о, което искаше, и за в бъдеще да държи българския народ в оковите на невежество. Обаче някои родолюбци започнаха да изпращат децата си на учение в главните европейски центрове, помагаха в същото и на някои сиромашки деца; с просветата у тях се събуди народностнот о чувство. Това въодушевлени е за народна просвета растеше с исполински крачки. Ала както навсякъде, така и във Велес се намериха противници на това дело. Господин Антим, велешки архиепископ, се опитваше заедно със свои съмишленици да попречи на делото, говорейки, че всички народи са получили просвещение от гърците и затова е необходимо в училищата да се учат на гръцки, а не на български език, още повече, че българските деца още от къщи знаят своя език. Наистина, че г. Антим казва това, изхождайки от своята материална корист, защото иначе и той не може да не знае, че в Гърция не учат в училищата различните предмети на чужди езици освен на матерния гръцки, макар децата още от люлката си да знаят гръцки. Всеки народ трябва да изучава науките на своя майчин език, а след това, ако ще да учи всички езици в света. Това е най-естестве� �ият и най-добрият начин на учение. Нека г. Антим не мисли, че велешаните са съвсем прости. И те са синове на онзи народ, който дълги години е лежал окован във фенерските тъмници. [...]Публикува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, 99.*  * *Дописка във в. „Српски дневник" за искането на охридчани за български владика1Нови Сад, февруари 1860 г.България. На 4 февруари ни пишат от град Охрид, че и там вече им е дотегнало на българите от управлението на фанариотите в църквата. Охридските българи се събрали и се споразумели да искат български епископ; ако ли пък Патриаршията би им изпратила гръцки фанариот, да не го пуснат да влезе в Охрид, а с камъни да го пребият. По този повод се уговорили да изпратят делегация в Рим, че оттам да искат архиепископ. Били са определени вече и членовете на делегацията, но впоследствие решили по-напред да съобщят за това на Цариградскат а патриаршия. Тяхното писмо пристигнало в Цариград на 19 февруари. Ще видим какво ще каже Патриаршията . Такива са последиците от фанариотскот о поведение.Пу� �ликува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, с. 104.Дописка от Охрид до в. „Српски дневник" относно искането за български владика[1]4. II.1860 г.'България. На 4 февруари ни пишат от град Охрид, че и там вече им е дотегнало на българите от управлението на фанариотите �

History of Macedonia

24.03.2010
Документи за историята на българите в Македония: Средновекови е (І част)Важно!!!&n bsp;Поместенит е тук 54 материала обхващат хронологичес ки периода от V до ХVІ в. и съставляват целия "средновеков� �н" дял на част І от сборника Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978 г. с. 37-101. Очакв� �йте Средновекови е (част ІІ), в която ще включим още няколко десетки източници, чрез който допълнително ще обогатим документална та онлайн база  за българското средновековн о минало на Македония.Пр� �ятно четене! МАКЕДОНИЯ.  ; Сборник от документи и материалиСоф ия, издателство на Българската академия на науките, 1978.Институт за история Институт за български езикРедактор ски и съставителск и колективОтго ворни редактори: акад. Димитър Косев, акад. Христо Христов, чл.-кор. Николай Тодоров, ст.н.с. Валентин СтанковРедак торипроф. Войн Божинов, проф. Любомир ПанайотовСъс тавителипроф . В. Божинов, проф. Любомир Панайотов, проф. Д. Мичев, проф. Д. Мирчева, ст.н.с. К. Пандев (секретар на редакцията), ст.н.с. Д. Дойнов, ст.н.с. Л. Йончев, к.и.н. Ана Райкова, к.и.н. К. Палешутски, к.и.н. Ст. Жерев, н.с. М. Михайлова, н.с. Р Стойков.Техн� �чески помощникк.и.н . Тодор Косатев1 Сведение на Прокопий Кесарийски[1] за славянското нападение на Балканския полуостров — в района на Ниш и Солун V в.Докато в илирийския град Сердика [София] Герман събирал и устрой­вал войската и най-усърдно подготвял всичко за войната[2], в ромейската земя нахлули славяни в такова множество, каквото никога по-рано не било виждано[3].Те преминали реката Истър [Дунав] и дошли до Ниш. Когато неколцина от тях се отдалечили от стана и скитайки, обикаляли поотделно тамошните земи, те били заловени и вързани от някои ромеи, които ги раз­питвали защо и с какво намерение тази славянска войска е преминала ре­ката Истър. Те твърдели, че били дошли, за да завземат чрез обсада самия Солун и градовете около него. Императорът, щом чул това, много се раз­тревожил и писал на Герман да отложи незабавно похода за Италия, но да защити Солун и другите градове, като с всички сили отблъсне нападе­нието на славяните. И Герман се заел с това. А славяните се изплашили, като се уверили от пленниците, че Герман се намира в Сердика, защото той се бил прочул между тези варвари поради следната причина. Когато Германовият чичо Юстиниан* поел властта, антите, които живеели съвсем близо до славяните, преминали река Истър с голяма войска и нахлули в ромей­ската земя. Не много време преди това императорът бил назначил Герман за стратег на цяла Тракия. Той именно влязъл в сражение с неприятелска та войска, разбил я напълно, като избил почти всички. След успеха Герман: спечелил слава между всички люде и особено между тези варвари. Затова славяните, както казах, като се страхували от него и смятали също, че води със себе си много голяма войска, понеже бил изпратен от императора про­тив Тотила и готите, веднага се отказали от похода срещу Солун и вече не се решавали да слязат в равнината, но пребродили всички илирийски пла­нини и стигнали в Далмация.виж: Procopii Caesariensis Opera omnia, rec. J. Haury, I-III, Lipsiae 1905-1913, pp. 475-477; cp. Greek Sources on Bulgarian History, III, pp. 134-135;. Оригиналът е на гръцки език.1 Византийски хронист от VI в., автор на трудове за Юстиниановат а епоха. 2.Войната, която се подготвя срещу готите под началството на техния вожд Тотила.3 Става дума за славянското нападение през 550 г. 4. Юстиниан I, византийски император (527—565).37 2 Сведение на Йоан Ефески[1] за заселването на славяни на Балканския полуостров VI в. На третата година след смъртта на Юстиниан и от стъпването на Тиверий Победоносни[2 ] на престола яви се проклетият славянски народ и завзе цяла Елада, околностите на Солун и цяла Тракия. Те завладяха много градове и крепости, с огън и меч опустошаваха и грабеха страната и господствува ха там напълно Свободно като в своя родна страна. Това се продължа­ваш е четири години, докато императорът воюваше с персите. Поради това те се разпореждаха в страната, докато бог не ги изгони оттам. Техните гра­бежи се разпростряха чак до външната стенa[3]. Всички императорски стада станаха тяхна плячка. И досега живеят те безгрижно и безстрашно в ромейските провинции, като грабят, убиват, палят. Те разбогатяха, имат злато и сребро, цели табуни коне и множество оръжия. Научиха се да водят война по-добре от ромеите.виж: Johannes von Ephesus, Kirchengeschichte. Aus dem Syrischen von Schonfalder, Munchcn 1862. вж. К. Иречeк. История на българите, с. 58-59.1 Йоан Ефески, византийски хронист, живял от 558 до 575 г. в Цариград.3 Тиверий, византийски император (578—582).3 Това е стената, построена от император Анасгасий I в началото на VI в., за да защити Цариград от нападението на славяни, прабългари и др. Простира се от Деркос на Черно море до Силиврия на Мраморно море.3 Сведение от „Чудесата на свети Димитър Солунски" за заселването на прабългарите Мавър и Кубер[1] в Битолското полеVII в.За междуособнат а война, замислена тайно срещу нашия град от бъл­гарите Мавър и Кубер.…Както знаете, христолюбци, в предишните глави ние разказахме от­части за славяните, т. е. за така наречения Хацон, и за аварите[2]. Разказахме и за това, че те опустошиха почти целия Илирик, именно провинциите му: двете Панонии, също и двете Дакии, Дардания, Мизия, Превалитана, Родопа и всички други провинции, а още и Тракия, и земите при Дългата стена край Константиноп ол, както и останалите градове и селища. Те[3] за­влякоха цялото това население в отвъдната земя към Панония, до река Ду­нав[4]. Главен град на тази провинция някога беше така нареченият Сирмиум[5]. И тъй там, както се каза, споменатият хаган настани целия  пленен народ[6], вече като подвластен нему. Именно оттогава те се смесиха с българи, авари и с останалите племена, родиха им се деца от това смешение станаха38 огромен и много го�